Table of Contents Table of Contents
Previous Page  14 / 34 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 14 / 34 Next Page
Page Background

14

брой 2/2018

l

ЕНЕРДЖИ РЕВЮ

електроенергетика

риложенията, при които някол-

ко генераторни устройства са

свързани паралелно, са доста разпро-

странени днес – или за доставяне на

електрическа енергия за съоръжение

в островен режим, или свързани па-

ралелно с електрическата мрежа ге-

нератори с безкрайна топология на

шината. Генераторите в режим на

готовност често се свързват пара-

лелно, за да подсигуряват критични

приложения - като болници или цен-

трове за данни, в случай на неизправ-

ност на електрическата мрежа. В

други ситуации те са използвани за

директно периодично аварийно

подпомагане на електроразпредели-

телната мрежа. Освен това е възмо-

жен и сценарий, при който комунал-

ните доставки дори не са на разпо-

ложение и паралелните групи осигу-

ряват единствения източник на на-

деждна енергия за конкретен обект.

Броят на конфигурациите е огро-

мен. Независимо от приложението

паралелното свързване е основна

концепция при генерирането на елек-

троенергия и неизменно въвежда

специфични предизвикателства, ко-

ито трябва да бъдат преодолени.

Съвместимост на

размера на генератора

Не всички инсталации разполагат

с еднакви генераторни устройства.

Аварийна система с генераторни

агрегати, които имат съвпадащи

номинални мощности (kW), може да

Особености при

паралелна работа

на генератори

поддържа по-високо първоначално

приоритетно натоварване, отколко-

то система, която има генератор-

ни агрегати с различни номинални

мощности. Например аварийна сис-

тема с две 1000-киловатови генера-

торни устройства може да обслуж-

ва първоначално приоритетно нато-

варване с мощност от 1000 kW.

Система, съставена от генератор-

но устройство с мощност 1500 kW

и генераторно устройство с мощ-

ност 500 kW, но притежаваща съща-

та обща мощност, трябва да бъде

ограничена до първоначално нато-

варване от 500 kW. Това е така,

защото ако първото генераторно

устройство, намиращо се по-близо

до шината, е машината с мощност

500 kW, то всяко натоварване, по-

голямо от 500 kW, може да доведе до

претоварване.

От гледна точка на подсигурява-

не на натоварването при използва-

не на разнородни машини е желател-

но то да се намалява на достатъч-

но големи стъпки, за да се облекчи

500-киловатовия агрегат, в случай че

при 1000-киловатовия възникне про-

блем и той не е наличен. Най-общо,

управляема система е тази, при ко-

ято най-малкото генераторно уст-

ройство е с капацитет не по-малко

от 30% от капацитета на най-голя-

мото генераторно устройство, по-

ставено в системата.

Генераторните устройства

трябва да имат средство за опре-

деляне на това кое от тях ще кон-

тактува първо с шината при пуска-

не без външно захранване (първона-

чално стартиране).

Някои производители не са в

състояние да предоставят оборуд-

ване, което със сигурност ще се

справи със ситуацията в рамките на

10 секунди. Обикновено по-старите,

по-големи машини са по-бавни от по-

малките си аналози. Така че в ситу-

ации, при които се изисква спешно

натоварване в рамките на 10 или 15

секунди, конфигурацията на систе-

мата трябва да предотврати по-

малките машини да се включат първи

към шината или пък да гарантира, че

най-малката машина в системата

винаги може да обслужи първоначал-

ното натоварване.

Генераторните устройства мо-

гат да се управляват или чрез сис-

тема за сграден мениджмънт (BMS),

или чрез външна система за монито-

ринг като например такава за улес-

няване изпълнението на договорено-

стите за предоставяни услуги или

външна система за управление на

енергията (PMS). За да може това

да се осъществи, е нужно информа-

цията за управлението и състояни-

ето да е съвместима.

Синхронизация на

генератори

За да се свържат два генератора

паралелно, те първо трябва да бъдат

синхронизирани. Синхронизацията

означава, че формата на сигнала на

изходното напрежение на единия

генератор трябва да съответства

на формата на изходния сигнал на

П