Table of Contents Table of Contents
Previous Page  22 / 34 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 22 / 34 Next Page
Page Background

22

брой 5/2018

l

ЕНЕРДЖИ РЕВЮ

Енергийна

ефективност на

горивни

инсталации

енергийна ефективност

оривните инсталации, работе-

щи на различни горива (включител-

но отпадъци), се използват за гене-

риране или пренос на топлинна енер-

гия към даден процес. Те могат да

бъдат класифицирани като: котли за

получаване на пара или гореща вода;

нагреватели, например за подгрява-

не на суров петрол в дестилационни

инсталации, при крекинг или рефор-

минг с пара; пещи или системи, в

които материалите се нагряват до

високи температури с цел протича-

не на химическа трансформация,

например пещи в циментови заводи.

При всички изброени приложения

енергията може да бъде управлява-

на чрез контрол на процесните по-

казатели и параметрите на горив-

ната инсталация.

Подобряването на енергийната

ефективност на горивните инста-

лации влияе върху емисиите на въгле-

роден диоксид, когато са предприе-

ти мерки за редуциране на консума-

цията на гориво. В този случай еми-

сиите намаляват пропорционално на

въглеродното съдържание на спес-

теното гориво. Нуждата от подо-

брение на ефективността може да

е свързана и с необходимост от

увеличаване на отделената от го-

ривния процес енергия при запазва-

не на консумацията на гориво. При

този случай редуцирането на емиси-

ите е на производствено ниво, но

като абсолютна стойност не се

наблюдава понижение.

Енергийни загуби

Получената от горивните инста-

лации топлинна енергия се пренася

към работната среда, като при това

се различават няколко вида загуби.

Сред тях са загубите от димните

газове, които зависят от темпера-

турата на отпадъчния газов поток,

въздушното смесване, съставът на

горивото и степента на замърсе-

ност на котела. Друг вид енергийни

загуби са тези в резултат на неиз-

горяло гориво, чиято химична енер-

гия не е претърпяла конверсия.

Непълното изгаряне води и до отде-

ляне на въглероден оксид и въглево-

дороди в димните газове.

Наблюдават се и загуби от про-

веждане и излъчване, като при паро-

генераторите те се определят пре-

димно от качеството на изолация-

та на инсталацията и паропроводи-

те. Значими са загубите и от неиз-

горял материал в остатъците, вклю-

чително такива, свързани с неизго-

рял въглерод в шлака, дънна и летя-

ща пепел.

В допълнение към топлинните

загуби трябва да се отчете и необ-

ходимата енергия за захранването

на спомагателни съоръжения (обо-

рудване за транспорт на гориво,

смилане на въглища, помпи и венти-

латори, системи за отстраняване на

пепелта, почистване на нагряващи-

те повърхности и др.).

По-ниски температури

на димните газове

Един от вариантите за намалява-

не на топлинните загуби в процеса

на горене включва понижаване на

температурата на отделяните дим-

ни газове. Това може да се постигне

по няколко начина например оразме-

ряване за максимална производител-

ност, увеличаване на топлопреноса

чрез повишаване на скоростта на

пренос на енергия или оптимизира-

не на топлопреносните повърхности.

Други алтернативи за осигуряване

на по-ниски температури на димни-

те газове са възстановяването на

отпадната топлина посредством

икономайзери или инсталирането на

въздушен или воден нагревател за

предварително подгряване на гори-

вото. Почистването на топлопре-

носните повърхности от натрупала

се пепел и въглеродни частици също

може да допринесе за подобряване на

енергийната ефективност на инста-

лацията. Тази процедура обикновено

се извършва при спиране на съоръже-

нието за инспекция и поддръжка, но

съществуват и методи за онлайн

почистване (например за нагревате-

Г