Table of Contents Table of Contents
Previous Page  31 / 34 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 31 / 34 Next Page
Page Background

ЕНЕРДЖИ РЕВЮ

l

брой 1/2018

31

иновации

дин голям самолет изразходва

приблизително по 4 л авиационно

гориво за секунда, което възлиза на

около 144 хил. л за десет часа полет.

При отделяне на близо 10 кг CO

2

на

4 л гориво се получава, че в рамките

на само едно пътуване в атмосфе-

рата се освобождават 360 хил. кг

CO

2

. Ново проучване обаче показва,

че 22 ха от специално култивирана

захарна тръстика могат да осигу-

рят достатъчно авиационно гориво,

за да захранят същия самолет за 10

часа полет с освобождаването по-

малко CO

2

.

Чрез “Проекта за отглеждане на

растения, предвидени да заменят

маслото в захарната тръстика и

сладкото сорго“ (PETROSS) е разра-

ботена уникална захарна тръстика,

наречена липидна тръстика. Тя от-

деля масло, което може да се

превърне в авиационно гориво или

биодизел, замествайки захарта, ко-

ято сега се използва за производ-

ството на етанол.

“Получаването на самолетно го-

риво от масло е един от най-преки-

те и ефективни начини за преобра-

зуване на биологични суровини в

авиационни горива. Намаляването на

разходите за суровини е от решава-

що значение за подобряване на ико-

номиката на процесите при произ-

водството на био авиогориво, а ли-

пидната тръстика ни позволява

точно това“, коментира Виджей

Сингх, професор по селскостопанс-

ки и биологични технологии от Уни-

верситета в Илинойс.

В рамките на проекта е сравнена

икономическата целесъобразност на

отделни култури с различно съдържа-

ние на мазнини. От липидната

тръстика се произвежда 4 до 15

Американски учени

разработиха нова суровина

за авиационно гориво

пъти повече авиационно гориво на

хектар, отколкото от соята, без да

се стига до загуба на хранителни

култури. Разработчиците смятат,

че биогоривото ще струва около 1,3

щатски долара на литър, което е по-

малко от цената на други възобно-

вяеми горива.

Авиокомпаниите понастоящем

носят отговорност за около 1-2% от

емисиите на парникови газове в све-

товен мащаб. Според прогнозите,

ако отрасълът не успее да намали

емисиите си, делът му ще се увели-

чи до 3% до 2050 г.

Биогоривата, произведени от

растения, имат обещаващ потенци-

ал. Той се дължи на факта, че коли-

чествата CO

2

, които тези горива

отделят при изгарянето си, се ком-

пенсират частично от поетите от

растенията количества при расте-

жа им, което редуцира цялостното

им въздействие в значителна сте-

пен. Биогоривата често позволяват

вече остарели превозни средства да

останат в употреба, като намаля-

ват емисиите им, без да се налага

обновяване на двигателите им.

За авиационния отрасъл обаче

набавянето на суровини за новите

горива не е лесна задача. Производ-

ството на биогорива от дървесни

видове очевидно носи със себе си

риска от обезлесяване. Пример за

това са палмовите масла, които изис-

кват тропически гори да бъдат из-

сичани и повторно засаждани, като

в целия процес се отделят повече

емисии на СО

2

, отколкото се спестя-

ват. Производството на усъвършен-

ствани биогорива от царевица или

други хранителни култури също е

нежелателно, тъй като това ще

продължи тенденцията за недостиг

на храна и дори риск от глад за уве-

личаващото се население на света.

Важно е, че новият сорт захарна

тръстика може да бъде отглеждан

дори и извън земеделски земи. Отчи-

тайки факта, че сортът е с висока

студоустойчивост, изследователи-

те понастоящем разглеждат площи

за отглеждането му в югоизточната

част на САЩ, които се считат за

трудни за обработка. “Ако цялата

тази площ се използва за отглежда-

нето на липидна тръстика за възоб-

новяеми горива, тя може да послужи

за производството на около 65% от

националното потребление на авиа-

ционно гориво“, смята директорътна

PETROSS Стивън Лонг.

От липидната тръстика също

така се отделят и странични про-

дукти, които намират приложение

в редица сектори и за които е на-

личен пазар – въглеводородно гори-

во, от което може да се произвеж-

дат различни биопродукти, а също

и остатъчна захар от някои разно-

видности на растението, от които

може да се получи етанол. Биорафи-

нериите биха могли да използват и

остатъците от липидната тръсти-

ка (пулпата, останала след извлича-

нето на маслото) за производство

на електроенергия и пара, което

прави процеса самоподдържащ се, и

дори може да доведе до генериране-

то на излишък от електрическа

енергия.

Е